Ще полудея ако не напиша нещо...пак ме подгони усещането че пилея времето си...Година тук година там, нито едно не е моето амплоа, макар че съм изключително добра в това да убеждавам роднини,  приятели, а и самата себе си, че точно това е моето място. Но душата ми не е там...не е тук, в този офис пълен с дребни душици, милеещи за благоволението на някой  ‘вожд’...Другаде съм. Аз съм там, където мога да се разгърна, да пиша, да чета..да комуникирам с хора...Но  тялом, уви, съм тук, ден след ден, месец след месец, всеки понеделник  е една агония...познато начало на поредния край...И какво..на 28..с една бакалавърска, друга магистърска и работа, която  няма нищо общо и с двете.  Нямам път, поне не професионален, поне засега.  Не страдам от това, че няма да правя кариера, страдам защото животът е твърде кратък, за да го пропиляваме със занимание, което те кара сутрин след сутрин да натискаш лице във възглавницата, само и само да не станеш и да започнеш поредната надпревара с времето и отброяване на минутите до  ‘последния звънец’.  И да знаеш, че дори няма една по-одухотворена личност с която да говориш  на един език, една такава, която не е заела мислите си с амбиции...как да стигнем следващото ниво..Дребни душици..но послушни..

Дните  минават, трупам си аз горчилка недоволство към себе си и към света и ..целулит...и едно голямо нищо.Искам и трябва нещо да направя дори това да е поредната смяна за последните 5-6 години и в СВ-то ми...трябва. Да напусна златната си клетка, да отнема комфорта на тялото си, за да го даря на душата си, пък те после ще се разберат някак си помежду си...Казвам го защото  плащам с цената на дискомфорт за душата си заради хубавите пари, които ми дават за да се правя  на послушно индианче и да си вадя очите по цял ден на компютъра. Продажница съм, знам..., но усещам че  времето за поредната промяна настъпва,,,И тъй като  в страната ни не е много лесно да следваш мечтите си  поредната промяна ще бъде поредната ми грешка, поредния стрес, поредната грешна посока..защото вярната е една единствена и аз я знам , но ‘в България пари с писане не се изкарват’ говорят злите езици. Все едно съм в омагьосан кръг...кръга, който се  завърта около неосъществените ми мечти и реалността, между ‘искам’ и ‘трябва’...и се задушавам!