Its over when it’s over,,,what can I do about it…

Започвам за лошо или за добро на фона на тази песен. Обичам те и ...все още смятам, че винаги ще те обичам, макар че ти си скептичен  към подобни твърдения и винаги ще ме боли, че не успях да бъда с теб..Загубих вярата си. И трябва да продължа напред без теб, защото всичко друго би било чиста проба мазохизъм, за който на този етап нямам сили в себе си. Ти мълчищ, не можеш да напуснеш своя свят...не можеш, не искаш..не е моментът, не съм човекът. Ти за мен си. Мислих че си другата ми половина...вероятно още го мисля и мисля, че това че ще продължа без теб и ти без мен е от онзи тип грешки, за които се сещаш след години и се питаш какво би било и все те тегли натам, че може би там на онзи кръстопът си поел в грешна посока, но връщане няма, а и настоящият живот те влече и увърта със своите ангажименти отговорности и вниманието към хората около теб и нямаш време, затова пиеш...пиеш, макар и да не си сигурен че това е твоята чаша бира, но колко са хората които имат късмета да пият от съвършено своята чаша бира?..Как ме е яд като го пиша ако знаеш...не вярвам че някой може да ме накара да бъда щастлива по начина, по който ти го правиш, не вярвам, че някои някога ще ме почувства така или ще прави с мен така любов, или ще ме докосва така..Как се забравя нещо неизживяно, как се превъзмогват безбройните мисли за това какво е можело да бъде, неизпитаните целувки, невидяните усмивки...