Сякаш всичко приключи..ей така, от раз,както не съм вярвала, че ще си отиде. И може би не е. Но в сърцето ми  някак си пясъчните кули сe сриват...сриват...Мисля си за отминалите дни, за кафето,което пиех с теб сутрин, за обеда, който чаках само за да усещам погледа ти върху себе си, да чуя учестеното биене на сърцето си, да се порадвам на блянове, че някой ден тези мигове няма да са откраднати, а  наши. И така, това време мина. После дойде друго,надеждата се приближаваше и се отдалечаваше.Никога не си е отивала напълно. Не й разрешавам да си отиде. Не знам,колко е истинска тази емоция вече, наистина не знам. Имам нужда от нея, за да съм в баланс, макар че тя е не-истинска, създава тотална бъркотия в живота ми и е някак си деструктивна спрямо него. В ступор съм, блокирала съм, дори не мога да се разплача. Рационалното с мен говори- той ме обича, любовта не изчезва току така, обиден е, да, инат е, да, но ме обича. И все пак не знам какъв е полезният ми  ход спрямо теб. Защото емоцията в мен подхранва обидата от действията ти и съмненията, че ти си обърнал гръб на всичко между нас, а реалистът в мен ме залива с въпроси без отговор- до колко има смисъл изобщо от това между нас, защо искаш да върнеш нещата- заради  нараненото си его или защото наистина си осъзнала нещо. Чувствах се...разпръсната на много малки частички. Чувствах се разбита. Шах и мат. Преди няколко дена говорихме за това, че можеш да ме накараш да се чувствам наистина зле. Не знам, дали това е била целта ти ...но успя. Обидена, огорчена и все пак мечтаеща просто да дойдеш при мен и да ми се усмихнеш и да знам, че аз съм все още онази, която
 стопля сърцето ти. Да, знам, че съм лигла и съм тежък характер- това клише и че ужасно те ядосвам,но...моето поведение е огледало на твоето. Реагирам еди как си, защото чувствам позициите си разклатени, застрашени от някакъв си мухльо,който не може да тропне с крак и да отстои големите си думи с действия....

Знам, че или трябва да превърнем отношенията си в истински или...да загърбим това между нас. Това, което не знам е дали сме готови за следващия етап, независимо от посоката му.