Дали моногамията е възможна, дали е нормална, кога се случва, с кого се случва, дали е случайна по -скоро или по скоро ни е в природата. На кого е по присъща- на жените или на мъжете...Все въпроси, на които могат да се дадат не еднозначни отговори, все въпроси, които могат да предизвикат люти дискусии между мъже и жени, между закоравяли домакини и закоравяли кариеристки.
Това, което не разбирам са двойките, които прекарват всяка свободна минута заедно (само дето не са си инсталирали две тоалетни една до друга, та да минимализират шанса си да бъдат на повече от ръка разстояние от другия). И не ми казвайте, че това е любов, защото това за мен е нездравословна любов. Когато нямаш лично пространство, нямаш социални контакти, нямаш мироглед имаш само "Милооо"-глед. И честно казано не знам точно как се получава така. В началото на всяка хубава връзка, когато има влюбване и тем подобни нещата изглеждат горе долу така-искаш да си всеки миг с човека, искаш направо да му изпиеш кръвчицата (в добрия смисъл), да се слееш с него в едно...И не знам, дали при тези двойки, които са като сиамски близнаци 7 години по късно нещата просто тръгват от там...от тази началната еуфория и...влизат в едни релси, напасват се на тия релси и просто остават там, дали тези двойки се страхуват да развалят статуквото, защото тогава ще имат усещането, че нещо не е наред, че нещо не е като преди, демек страхотия голяма, защото в крайна сметка рутината и навика са сигурност. А всички се стремим към сигурност. Всички искаме да имаме някой който да ни гушне и успокои и пред когото да можем да си "излеем" душата...Но защо трябва да се окопаваш като в землянка във връзката си, скривайки от погледа си целия останал свят, почти отричайки неговото съществуване, за да почувстваш сигурност. Контактите с околния свят са като кислород за здравите взаимоотношения между мъжа и жената. Но ходи го обяснявай това на разни мъже и жени които отдавана вече са заменили "аз" формата с "ние".
И какво се случва с тия хора един ден, когато съдбата реши да се изгаври с тях(или да им направи добро) и да вкара трети човек в дуо-идилията им...Усешането за зарязания е неописуемо, защото когато вкараш 150% от себе си в една връзка и не си оставиш нито една кутия със стари спомени и снимки и някое друго тефтерче с телвефоните на верни стари приятели, тогава не знаеш от къде да започнеш да градиш наново, чувстваш се като пуснат в средата на безкрайна шир без компас и без ни най-малка идея къде се намираш и кой си, когато другия човек от "ние" формата вече го няма.
И пак съм склонна да възприема, че можем да срещнем човек, когото да почувстваме като 100 процентовата си половинка, липсващото парче от мозайката и куп други метафорични изрази, с които се описва връзката между двама души, които просто си пасват. Но трудно могат да ме убедят,че можеш да срещнеш този човек на 15 г.  да изкараш 8-10 години с него и да се чувстваш все така пълноценен жител н тази планета. Това вече е самозалъгване. Защото моята "тиория" е, че моногамията идва след полигамията. Ние откриваме себе си чрез разнообразието, което заобикалящия ни свят ни предлага да изживеем. Не може една жена или един мъж да знае, какво й/му харесва и точно как го иска, ако го е изживяла/изживял с един единствен човек. Това, което ни помага да вземем правилните решения е мъдростта, а мъдростта се трупа с опит, а опитът с изживявания. Не казвам, че докато станеш да кажем на 25 г. трябва да се скъсаш да сменяш партньорите просто за да правиш оборот, а и всички имаме различни потребности и подходи казвам само,че човек не трябва да се затваря в себе си и във възката си. И ако смяташ, че на 15 и половина си срещнал човека, който искаш да е с теб "докато смъртта ви раздели". Не споря че е възможно, обаче просто осигурявай на духа си разнообразието в общуването, в познанствата, като самостоятелна единица, защото това е ценно от една страна и за теб и за връзката ти, а от друга един ден ако все още си с тоя човек, ще можеш вече да кажеш, че независимо с колко и какви хора си общувал през годините за теб той/тя е останал/а човекът, който те инстригува най-много въпреки че му знаеш вече всички пломби, кариеси, коронки, пъпки, бенки и косми и теми на разговор. Как ще разбереш, че си избрал ябълката, която най-много ти допада, ако не е била в щайгата с десетина други...
Това, ковто искам да кажа е, че отричам не любовта,тази истинаската, хубавата, отричам и осъждам отказа да приемеш и признаеш съществуването на нещо извън двора си само, защото не си протегнал врат  да хвърлищ поглед извън крепостната ти стена. Тоест една връзка е връзка, когато си я подложил на изпитанието на света, защото в херметически изолиран свят продължителността на живота ти може да достигне и 200 години...Но не е в това идеята...ако беше в това светът нямаше да е същият.
И аз съм била в горе описаната ситуация, но поне не се успах и не закъснях с някои прозрения...
Така че уейк ъп иц а биутифул морнинг, а и е спринг:)

След такива разсъждения,вече и аз мисля като теб :) А как само мразя да ми променят мнението :))

теза, с която аз не съм съгласна. Поздравления за поста.

и сам да избереш това което отговаря на твоето разбиране за щастие.

А откакто има кю можем и в работно време да сме заедно. :-) Това с тоалетните и добра идея...

този въпрос в никакъв случай не може да се разглежда на 15г (дори и половина) :)))
Поне трябва да си завършил и няколко години след това - самостоятелни(!), те тогава може да се започне да се разсъждава за идеята на моногамията и дали е приложима и понятна за самия теб.. :)
Аз от върха на моите 35(навършени наскоро) имам зад гърба си 9 от най-прекрасните си години.. :) вервай ми!!! Като пресметнеш ще видиш, че доста време съм била търсеща жена(без да визирам нещо конкретно) и ако имаш късмет ще намериш сродната душа, от която нямаш нужда от почивка и която няма нужда от почивки от теб.. разбираш ме нали :)))
Иначе съм твърдо против полигамията!!!
Винаги само с един ;)
- другото е глупаво(за теб), нечестно(към някого), безумно(като практика), мит(че е заложено генетично)
хихихиххххххх ;)

и мисля по абсолютно същият начин. :)

Естествено, че трябва да си поживееш и да пробваш това онова за да репип какво искаш и кога искаш да си моногамен :)
Един и същи човек може да бъде и поли и моно - зависи с кого е и каква връзка имат и дали имат такава. Когато нямаш връзка си поживяваш едно хубаво. Но, когато срещнеш "човека" - истинския - то някак не ти идва отвътре да изневеряваш.

Хубав ден :)

Не е нужно да опиташ от всичко, за да знаеш, че едно нещо ти харесва. То в това е и част от тръпката - да устоиш на изкушението. Колкото до последователността на моногамията и полигамията, според мен те се залагат отрано в човека - било генетично, било от средата. Много е тежко, когато един моногамен потърси спасение в полигамията =) Така, че няма ясна хронология.

То всеки иска да поживее като е млад. нормално мисля. След време вече, започваш да цениш любовта, да я уважаваш, да пазиш човека до себе си за да не го нараниш. От друга страна има хора който цял живот продължават да търсят нещо по - различно.
Така че всеки сам избира пътя си :)

Както се казва добре дошла:))))) Относно постинга сьм за на 100% .Няма да изпадам в подробности защото смятам,че описаното по горе е достатьчно изчерпателно.Единствено което мога да кажа е дано и повече хора мислят като теб:))

Напълно съм съгласна с теб за всичко!
Усмивка! :)

за мненията, както и на тези които в бъдеще ще оценят този постинг. Обичам да ме критикуват с качествени арументи, така че еднакво се зарадвах и на положителните и на отрицателните оценки:)приятна петъчна вечер на всички:)

Вие явно сте открили най-лесния път,който ви е довел до нещо стойностно . Но на мен ми се вижда найстина много лесен и много удобен за вас начин т.е. ако искаш някой защо пък не, нали е опит?Интересен опит поличавате нали , как да не му се наслади човек!А колко по-трудно е да си верен каквото и да ти коства и единственото което сте направили чрез написаното в тази статия е да се оневините ,че сте слаби и безволеви и "верни" само на себе си. Не ми се сърдете , много хора са решили да постъпват като вас и силно вярват в идеите си,че това е верния път. Пишете за намаления мироглед, за отказа от познанства и приятели.....имали такива днес според вас или те са само да преспите с тях или да ги използвате или те да ви използват. Вкрайна сметка мисля , че трябва във времето в което живеем да има поне едно място където човек да се чуства спокоен , щаслив,чист или просто "добър човек", за мен това е моето семейство , и за мен вие сте слаб човек, който се влияе прекалено много от "външния" морал. Спомнете си как обичахте за първи път?
Спомнете си как сте мислели тогава ?
Помислете си какво ви накара да се промените ?
Дали е трябвало да се промените?
Помислете над тези въпроси , и бъдете пак такава каквато сте, защото вие избрахте вашия път и не обиждайте моя избор в живота!

Едни могат да са моногамни, а други просто не могат. Както едни хора могат да си пийват, а други стават алкохолици. Едни имат чувство за хумор, а други не. Разбира се всяка заложба трябва да се култивира.:)))
А и, както е казал Оскар Уайлд:
"Най-добрият начин да се пребориш с едно изкушение е като му се отдадеш."

И моногамията, и полигамията са ОК, може би наистина е генетично или пък зависи от възпитанието.

Обаче - който вече си е избрал към кое от двете се стреми, да не си сменя решението по средата, защото е ужасно трудно. Например: когато си бил с много хора, е невероятно трудно да се довериш после само на един. Аз например съм преживял такива неща с жени, че направо да ти се прииска да станеш гей! Бил съм и от двете страни - и жени, на които съм вярвал, са ме мамили; и аз съм бил този, с когото жени мамят някой, който им е вярвал. След дългогодишни такива преживявания ми е много трудно да се доверя напълно на жена. Така че явно завинаги си оставам поли-. Ако бях се оженил например за първата си любов и тя беше излязла вярна (не казвам, че няма такива) може би и досега щях да съм щастливо моногамен.

скъпа,не бъркай, свободното пространство,с изневярата.ако си с повишен еротизъм(диагнозата е с една дума),ако имаш деца,дано да са от този с който живееш!

Suglasna sum 100 protsenta s teb.Chovek trjabva da si pojivee i ot bogatija opit da pretseni, kakvo tochno haresva i iska.Napravo sujeljavam tezi, koto se omujvat devstvenni te sa kato napolovin sakati.

двойки. :) ние бяхме точно тези, за които говориш. по липса на място да инсталираме паралелна тоалетна, ходехме заедно. или поне единия ходеше, докато другия му правеше мохабет. да не изпадам в подробности. :)
от години вече не го правим. така де, ние сме от 7 заедно, и допреди две-три се бяхме изолирали по точно същия начин, които описваш. мда.

не знам как ни налегна прозрението, че нещо не е наред. по-скоро дойде постепенно, като след скандал започнахме да излизаме всеки със своите си приятели. пак. и почувствахме колко по-добре се чувстваме..и колко по-приятна става и връзката ни. после се върнаха и забравените хобита и интереси- все неща, които са ни правили щастливи. и продължават.

днес сме някъде по средата. не знам дали още можем успешно един без друг, ако се наложи. но...чувството е страхотно :) тъй че не изключвай възможността за развитие дори при такава обсесбваща връзка. колкото до моногамията и полигамията.. не мисля че моногамията ни е природно заложена. ама все пак сме еволюирали от шимпанзетата и сме ги надраснали. оттам-нататък всеки решава. най-вярно е, пък и повечето хора са го забелязали, че при всеки е различно.

поздрави:)

ami ne znam, jenite v bulgaria ne saet kakvo iskat, majete pak...monogamia ili plogamia...kade e raslika...ako niakoi te interesuva...pravish neshto nali...za kakvo oshte edin maj ili jena:)

живея с една жена на семейни начала от 2003г.от тогава с друга не съм бил!на един не му пускала жена му анално,на друг орално и.. глупости.всичко което ми трябва ми е в къщи.мъжете трябва да знаем как да си пойскаме,а жените как да ни пуснат,за да не си мислят,че ги мислиме за.....

живея на семейни начала с една жена от 2003г.от тогава с друга не съм бил!на един не му пускала анално,орално и т.н.моята не ми отказва нищо,защото знае,че,ще го намеря другаде,и затова съм си в къщи.

Нека не пропускаме, че за това дали ще израстнеш полигамен или моногамен до голяма степен зависи от собствения ти външен вид: ако си настроен да си верен на половинката си, но все по-често и по-често получаваш неприлични предложения от непознати, но привлектелни представители на срещуположния пол, рано или късно ще поддадеш. Важи и обратното: ако половинката ти те оттегчава и търсиш разнообразие, но никой не ти обръща внимание месеци наред сам ще ститнеш до извода, че ти си намерил най-доброто за себе си и ще си останеш завинаги моногамен. Добър пример за това което казвам е Холивуд!

Съгласна съм с написаното от vani11aice.
В живота няма правилно и грешно - това са понятия, измислени от нас - хората. За това и са толкова субективни и всеки приема различно дали е по-добрият вариант поли- или моногамията. Съдбата често си играе с нас, като ни поставя в ситуации, които не сме търсили... но нещата просто се случват и усещанията са толкова силни, че не можеш да им устоиш. Чувстваш се виновен, че не постъпваш "правилно" (т.е. според установените човешки норми), но просто не можеш да спреш! Но след това идва отрезвяването. Мигът, в който разбираш, че трябва да спреш и да се върнеш в реалния свят. Но ти остава един прекрасен спомен на страст и удоволствие без задължения. Оценяваш това, което имаш, но в друга светлина, започваш още по-силно да цениш човека до теб, прогонваш рутината в дългогодишната връзка. Това дава нова страст и нежност в чувствата между двамата. Единственото нещо, което не трябва да допускаш, е любимата(ят) ти да разбера за краткото увлечение ;)

Ами ако ме е гнус? Ако има 1000 бенки, пъпките му никнат като гъби след дъжд, зъбите му са развалени, космите са навсякъде....Ако са ми останали само темите за разговор? Ако го обичам именно и само заради тях? Възможно ли е?

Здравейте:)
Първо да кажа, че рядко чета с такъв интерес подобни неща и за пореден оът се уверих, че гледните точки на различни хора, помагат да намериш своята истина и са изключително важни, което води до мисълта, че това, за което говор vani11aice, е до голяма степен вярно.
Считам за важно човек да бъде екстровертен, но не случайно съществуват и по-затворените, интровертни личности - за да има разнообразие. Според мен действително трябва да опитаме от това, което ни се предлага - да опознаем своя собствен живот, чрез чуждия, да погледнем и сериозно на нещата, и не чак толкова - да обогатим светогледа си (нещо подобно на моята собствена идея, че човек трябва да чете далеч не само един вид книги, за да разнообразява гледните си точки). По отношение на именно тази екстровертност, смятам, че тя е не до едно време, просто се раждаш отворен към света или пък в последствие ставаш такъв, или дори - някой дуг успява да те направи такъв.
Няма да продължа с клишето, че в една връзка свободата е задължителна (не, че не съм съгласна това). Но ми направи впечатление, ,че сякаш не разграничаваш самата изневяра в една сериозна връзка, от това, просто да сменяш партньори, докато още си малък и имаш възможност, да опознаваш страните на живота, за да си избереш коя най-много ти допада, от коя най-много се нуждаеш и на края - коя е тази, която удволетврява, както желанията, така и нуждите ти - за да си щастлив. И да не забравяме - предрасъдъците, че дадена възраст е прекалено ранна или, че вече е твърде късно на еди коя си възраст, са вече абсурдни, особено в днешния, крайно странящ от консерватизма, свят.
Аз например, съм на почти 15 и половина :))) Не бягам от предрасъдъците, които не понасям, гледам да ги надрастна. До сега много пъти ми се е искало да опозная живота по много различни начини, с различни хора, но винаги стигам само до приятелство (което пак не е малко, но пък и "приятелство" за моята възраст е прекалено сиилна дума). И сега, когато най-после се влюбих в момче, което СЪЩО е влюбено в мен, и когато осъзнавам, че с него имам само привличане, никакви общи теми за разговор, аз пак искам той да е САМО за мен. Искам пре цялото време да съм с него, ако е с приятели и аз да бъда там, и по-лошото, не зная дали той иска същото по отношение на мен, но би задоволил това ми желание. Което според мен би поставило бърз край на съществуващото между нас. И същевременно аз самата знам, че съм крайно непостоянна в каквото и да е било и, че дори сега - когато съм напълно обсебена от мисълта за Него, аз продължавам да мисля И за други момчета, не просто приятели, били те от миналото или от настоящето ми. Мога да се оправдая с това, че съм много сантиментална и това, което vani11aice бе написала: "Усещането за зарязания е неописуемо, защото когато вкараш 150% от себе си в една връзка и не си оставиш нито една кутия със стари спомени и снимки и някое друго тефтерче с телефоните на верни стари приятели, тогава не знаеш от къде да започнеш да градиш наново..." е едно отлично оправдание аз да съм с човек, който искам САМО за себе си (противно на разбиранията ми) и същевременно да искам аз да си продължа живота, както преди, но бих се чувствала гузна. Смятам това за нечестно и за това стигнах до извода, че в тези неща трябва да се намери "Златната среда". Тук повече опира до темата за обсебването в една връзка, която ти засегна. Колкото до другата, за изневряването, пак казвам, мисля, че трябва да се разграничават, но и да се замислим (така както казжаш, че моногамията следва след полигамията), дали полигамията не е като последствие от обсебвща моногамия?? И се усещам, че в момента пиша в границите на любовни отношения между хора около моята възраст, но вярвам, че за двама човека на едно по-зряло ниво, моногамията е не само "напълно възможна" (не и "задължителна"), но и е като част от самите тях, това или са хора от типа "поколението от средата на 20 век" (т.е. - предостатъчно интелигентни за световния ни статус) или са невероятно много преживели и задравомислещи, но именно заради това, че са живяли на пълни обороти (и все пак предпазливо), когато има е било времето. За съжаление, няма спор по този въпрос, и двата типа хора са наистина много малко вече, за доста хора необяснимо защо. Но аз вярвам в полигамията с установени граници, тъй че, , заставам зад твойта теза!:)
От друга страна, преди няколко месеца изживях най-прекраснире две приятелски връзки, които съм имала до сега. Естествено те се провалиха, заради това, че аз естествено почнах да изпитвам чувства, но друго ми направи впечатление: За разлика от момчето, с което най-верятно ще бъда в най-скоро време, един от тези мои приятели буквално обожавах, само заради интелектуалността, унтелигентността и високото ниво на манталитета му, което срещам толкова рядко... Той беше с УЖАНИ зъби, косми на всякъде, целия пъпчасал, плюеше, докато говори и т.н. и същевременно, колкото и банално да зжучи, в моите очи беше прекрасен, красив, сладък и умирах за говора му, чувството му за хумор, общите ни теми за разговор и все такива неща. Но тук подкрепям и последния коментар (от анонимен), защото колкото и да изгарях по всичко, свързано с приятели ми, аз изпитвах влечение към един от най-добрите му приятели - въпросното момче, с което в момента сме влюбени един в друг и което искам да заключа в златната си клетка. За съжаление така заключих и "пъпчивия, с гадните зъби" и той избяга, от което заболя неописуемо. Така че, аз лично, съм с 2 ръце ЗА тезата ти, vani11aice, че свободата е наложителна в една връзка, каквато и да е била тя, подкрепям животинското, заложено във всеки - полигамията и подкрепям правото на малкото от хората, които избират ЦЯЛ живот вярно да следват единствено и само моногамията (или съответно - полигмията).
E, vani11aice, поздравявам те за поста и искам само още нещо да споделя: Радвам се, че има хора като тези, отбелязали мнението си тук, които колкото и да държат на свойте принципи, са склонни да огледат нещата и иначе. Казвам го като човек, познаващ огромна група хора, от най-различни поставени общества и във страната ни, и извън нея и смея да твърдя, че наистина ме прави щастлива "откритието" ми на още отворени към света хора:) Извинявам се, че изписах ТОООООЛКОООВАА много, но това ми е в същността :D
ще продължавам да следя този пост:)) Чао-чао:)