Ти, той и тя. Където ти си настоящата,тя бившата а той-общото помежду ви. Или ти си бившата..а тя новата изгора...Ситуация, в която всеки от нас е попадал. Бившата и настоящата като по зададен план трябва да таят ненавист една към друга, едва ли не всички го очакват и никой не очаква друго освен те да се разминават тихомълком и да се гледат през рамото на мъжа, който ги свързва. Като зададени параметри на една поточна линия е тази ненавист и омраза. А не разбирам много защо и все пак донякъде разбирам. В класическия вариант и масовия случай тази, която има по голям проблем е настоящата. Защото тя е тази, която има чувства, докато бившата се предполага че вече няма такива, но понякога изглежда че бившата е по-добрите позиции-тя познава почвата, средата, приятелите, мъжа, тя е била с него, споделяла е много неща с него, имат общо минало, общо спомени, общи познати, тя е най-скапания потенциален подводен камък като че ли, или е такава само в дебрите на собствената ти несигурност. Дали му липсва, дали му е давала повече, сякаш това времe, което мъжът който сега е до теб е споделял с нея ги прави своеобразни съмишленици, съюзници, докато твоя единствен съюзник е любовта ти към него..Когато един такъв триъгълник попадне в една среда, ситуацията може да се нажежи сериозно...И тогава настоящата не винаги знае как да се държи-да го целува и прегръща ли..или ще излезе като показност, да стои по-далеч от него и да я остави да бъде невидимият победител, да отиде да се запознае с нея и да рискува да остане абсолютно неразбран или тотално грешно разбран нейния жест да пречупи статуквото. Да го помоли той да ги запознае- и защо ...кому е притрябвало. Да, имате общо помежду си, но едно запознанство надали ще ви накара да не се гледате като диви котки. А защо трябва да се гледате така. Той не се е разделил с нея заради теб и той вече е направил своя избор.Настоящата се чуди, дали те имат чувства един към друг а бившата си мисли, какво по дяволите има тя повече от мен. Той е като маркираната територия на бившата и територия, която настоящата иска да завоюва по уникален начин, за да изчисти всички следи и маркировки, които бившата е оставила.
В рамките на една седмица попаднах и от двете страни на барикадата. Първо бях бившата, която вече няма чувства към този човек, който сподели с мен , че настоящата му приятелка страда от класически случай на фобия от мен. ‘Беше се ровила из нещата ми и открила едно писъмце от теб, прочела го, след което ми каза- Ти никога няма да ме обичаш като нея’. Казах му че просто е трябвало да й каже, че всяка любов е уникална и че да той няма да я обича като мен, но я обича много по различно и може би по силно. Разбирах я и я разбирам адски добре, но това са демони с които всеки от нас се бори. И седмица по-късно аз срещнах моите собствени лице в лице. Тя се появи, той ми каза коя е...-бившата му. Исках да я разгледам и не исках да я гледам ,. Не исках да се поддавам на този първичен човешки инстинкт. Казвах си-защо да я гледам –тя няма значение , аз съм с него, но беше по-силно от мен. Погледът ми постоянно се стремеше натам. Е видях я. Бях доволна-не ми хареса. И после, коментарът просто ми избиваше зъбите в стремежа си да излезе наяве-злобният женски коментар. Защо, защо сме така елементарни. Защо трябваше да го има този коментар? Минало бешело, както казва един приятел, но не би. Казах го ‘Какво си правил с това чучело, не знам’ Той сви рамене ‘И аз не знам’. Може би трябваше да ми стане по добре и може би ми стана по добре от една страна, но защо защо защо не го стаих в себе си, не го заврях дълбоко под пластовете възпитание и илюзията, че съм по-добра от останалите. А аз не съм . Аз съм същият глупав, предвидим и податлив на провокация грешник.
Истината е някъде по средата, така се казва често...а по средата е той. Арбитъра, това, което ви събира и разделя, или поне в главите ни така стоят нещата.
